Посланик Райко Николов:

САЩ никога не се извиниха на България, че й приписаха чудовищното престъпление

Изминаха 30 години след оправдателната присъда за България за атентата срещу папа Йоан Павел II
Снимка: 24 часа
BPost | 27.03.2016 | 9:57
A A+ A-

На 29 март 2016 г. се навършват 30 години от оправдателната присъда на Сергей Антонов и България по изфабрикуваното обвинение за участие в атентата - една от най-големите мистификации на миналото столетие.  

По този повод в България  пристига проф. Джузепе Консоло, адвокатът, който успя да извоюва оправдателна присъда за Антонов. Проф. Консоло ще бъде удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на СУ "Св. Климент Охридски".

Римският защитник на Антонов ще бъде и основен говорител конференцията "Атентатът срещу България- истината", организирана от Института за стратегии и анализи заедно с Националната асоциация по международни отношения и Института за икономика и международни отношения.

Ще бъде представена и книгата "Сергей Антонов - страдалецът от Рим".

Епицентър.бг публикува серия от специални интервюта и материали по повод годишнината- повод за окончателното изчистване на името на България и затваряне на тази болезнена страница от историята ни. В тях участниците в събитията отпреди 30 години разказват за истинските факти и обстоятелства в "делото Антонов".

Пръв с ексклузивно интервю за Епицентър.бг вече говори проф. Джузепе Консоло.

Публикуваме и интервю с посланик Райко Николов, който е на "първа линия" в Рим по време на процеса за "българската следа" и е живата история на всички политически ходове- официални и задкулисни, направени от България, за да се стигне до оправдаването на Антонов и на страната.

Посланик Райко Николов е роден  през 1925 г. в Суворово, Варненско. Завършва право в СУ, а през 1950 г. постъпва на работа в МВнР. През 1951 г. е изпратен на първото си назначение в чужбина като трети секретар в посолството в Париж.

Има мандати в мисиите ни във Вашингтон и в Прага. Посланик в Кувейт, в Белград, в Южен Йемен, в Италия, постоянен представител на България при Службата на ООН в Женева.

Пенсионира се през 1990 г. Автор е на няколоко книги „Дипомация на четири очи”, „На горещ пост в Рим”, „Парижки години”, „Дипломат в Америка” и „Български посланик разказва”, „Живот в два свята”. 

Райко Николов е посланик в Рим в разгара на процеса срещу Сергей Антонов.

- Посланик Николов, случаят „Антонов“ приключи преди три десетилетия. Въпреки това малцина са обществените фигури, които публично са заявили през тези години, че не вярват в „българската следа“, че тя е фарс. Безнадеждно късно ли е вече днес да се търси изясняване на всички факти и обстоятелства, за да бъде окончателно изчистено името на България?

- Извън България случаят е забравен, но за държавата ни въпросът не е съвсем доизчистен. Затова събитията, които организирате сега по повод годишнината от оправдателната присъда, са много важни- те ще изчистят завинаги случая за българската общественост.

Също така е добре да се припомня за методите, с които са си служили двете суперсили, особено „ястребите“ в САЩ в онази епоха. Със случая „Антонов“ България бе поставена в центъра на противопоставянето, в годините, когато Студената война бе във връхната си точка. И държавата ни бе оставена сама. Без подкрепа от социалистическия лагер или от страна на Москва, заради която всъщност България бе избрана за „жертва“ на чудовищната мистификация. За нея се говореше като за послушен сателит на СССР.

През тези 30 години излязоха безспорни доказателства за невинността на България. Има издадена присъда, която оправдава Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Желю Василев поради липса на достатъчно доказателства. Тази формула съществува само в италианския накадателен кодекс. Докато ние настоявахме изрично да се признае пълната невинност на обвинените. Но италианската страна искаше да се смекчи донякъде вината на онези, които скалъпиха целия процес.

Днес сме съюзници със САЩ, толкова промени станаха в света, а те не изразиха никога съжаление, ако не извинение, че са приписали злонамерено на България едно чудовищно престъпление срещу главата на Римокатолическата църква, срещу папата- живия светец на земята. Свидетел съм какъв смут и голяма тревога предизвикаха САЩ с обвиненията към българите като организатори на атентата срещу папата. След това тези твърдения бяха подети в Италия.

- Вие заминавате като посланик в Рим през 1984 г. в разгара на скандала с „българската следа“. Сергей Антонов е арестуван в края на 1982 г. и тогава ранга на посолството е свален до ниво временно управляващ. След близо две години отношенията са възстановени. Какво заварихте в Италия?

- Да, аз пристигнах в момента на най-бурно разгърнатата кампания срещу страната ни. Преди да замина за Рим, излязох с идея, която бе приета и бях оторизиран да се обърна с устно послание от името на Тодор Живков до президента на Италия Сандро Петрини, до премиера Бетино Кракси и до Ватикана. Това бяха нашите върховни усилия да предотвратим на всяка цена процес срещу Сергей Антонов и другите двама обвинени. Когато аз пристигнах като посланик, все още течеше следствието, но той бе под арест. Нагласата в България бе – има ли процес, значи ще ни осъдят. Затова трябва да се направи всичко възможно Антонов да бъде освободен и да няма дело.

И така, при връчването на акредитивните ми писма на президента на Италия, макар да не е прието по протокол да се обсъждат странични въпроси, аз предадох това устно послание от държавния глава на България Тодор Живков. Подчертах, че той дава честната си дума и категорични уверения, че Сергей Антонов няма абосюлтно нищо общо с атентата срещу папата.

Също така обясних, че ако той е бил действително един от организаторите,  след арестуването на Али Агджа за стрелбата на площад „Свети Петър“ през 1981 г., ние щяхме да го изтеглим незабавно в България. А не да го оставим да си работи спокойно в представителството на БГА „Балкан“. Откъдето бе задържан доста по-късно- чак в края на 1982 г. 
Позволих си и много критични бележки за италианския съд, който не уважава презумцията за невинност.

- Какво Ви каза италианският президент? 

- Изслуша ме и ми каза: ще предам на моя приятел Кракси (премиер на страната, б.р.)всичко, което ми съобщихте. Но имайте предвид че съдебната власт е независима...

Но личността, която никога няма да забравя от този период, от тези толкова тежки години, с това, което направи за България, е Джулио Андреоти. Два пъти премиер, по времето на процеса той бе външен министър (на този пост 1983-1989 г., б.р.)

Винаги сме се срещали на четири очи, в кабинета му в Палацо Киджи, разговаряхме на френски. Още се разтрепервам от вълнение от спомена за първата ни среща, макар че след това е имало много други, малко посланици са го виждали толкова често...

Той ми каза тогава: „Господин посланик, тъй наречената „българска следа“ не е дело и резултат от политиката на Италия. А щом не е така, то е дело на друга страна. Без да я назовавам, това е отвъдокеанската суперсила“. Това никога няма да го забравя.

При друг разговор Андреоти ми заяви: процес ще има. Но той ще бъде обективен.

А в България се страхуваха, колко заседания на комисии имаше, колко пъти са ме викали при Петър Младенов и Милко Балев (те са външен министър на България и секретар на ЦК на БКП, б.р.). Тодор Живков подари икона на папата, българският патриарх се обърна към Ватикана. Всичко направихме, за да осуетим процеса. Но всяко зло за добро. Ако не беше процесът, и до днес щеше да се шири мълвата, че България е замесена в атентата, но поради някакви върховни политически и икономически интереси на Италия Антонов е освободен.

Още преди началото на делото аз бях на това мнение - ако има публичен съд, който ще се гледа от цял свят, пред него ще излезе цялата истина наяве. Както и стана. Защото общественото мнение бе подготвено да чуе потресаващи доказателства за българите- убийци. А откъде щяха да се вземат тези доказателства? Те не съществуваха. 

- Какви са впечатленията ви от процеса? 

- Той започна на 27 май 1985 г., а на 24 май по традиция, както знаете, всяка година в Рим идва българска делегация, за да почете празника на Кирил и Методий - славянските първоучители. През 1985 г. начело на делегацията дойде Георги Джагаров, зам. председател на Държавния съвет, тоест вицепрезидентът на България. Дали ще го приеме папата? Предварително уреждам да го приеме. И както винаги е правил, даде аудиенция за българската делегация. 

Но редно бе Джагаров да бъде приет и от премиера Кракси, защото тогава президентът на Италия отсъстваше. Но това не стана. Пак стигнахме до външния министър Андреоти, да помогне, за да не стане конфуз. И той го прие. 

- А как мина срещата с папата? 

- Много добре. Той каза много ласкави неща за България. 

- Но защо през цялото това време Светият отец се въздържаше да направи публично изявление в подкрепа на България?  Папата се срещна с Али Агджа в затвора, но никога не посети Сергей Антонов. 

- Да, вярно е. Беше период на Студената война и положението на Йоан Павел II бе много деликатно, трябва да го разберем. Но при мои разговори с де факто министър-председателя на държавата Ватикана – Касероли, той самият ми споделяше, че не вярва в „българската следа“, че това е политически процес. Каза ми още, че са довели до знанието на италианското правителство българските мотиви, че се молят за България. 

Йоан Павел II винаги е бил много ласкав при аудиенциите с български делегации, включително и тогава. Казваше как тачи делото на Светите братя, за ролята на славянството, че Европа трябва да бъде гледана в нейната цялост... 

- От разказаното от Вас става ясно, че оправдаването на Сергей Антонов е резултат от съвместните усилия на италианските му защитници заедно с дипломатическите и политическите действия, предприети от България по всички възможно канали. 

- Точно така. Нашата защита направи на пух и прах всички твърдения на единствения свидетел и обвинител на България - Али Агджа, който години преди това се е заканвал да убие папата. Този „сив вълк“, мюсюлманин фанатик, обяви по време на процеса, че е Исус Христос, че насън му се е явило Възкресението, че той ще бъде мъченик, а краят на света и на човешката цивилизация идва...Един митоман, един психопат бе единственият свидетел на обвинението по време на делото. И бе нарушен основен принцип още от римското право - един свидетел не е свидетел.


Италианските медии и общество бяха изумени от това поведение на Агджа. Постепенно стана ясно, че тайното крило на тамошното разузнаване, за което дори правителството в Рим не е знаело, с помощта на Камората се свързва с Агджа през 1982 г., когато той вече е осъден за покушението срещу Светия отец. Обещано е облекчаване на положението му, ако замеси България в този случай.


Агджа обаче не може да запомни всичко, което му диктуват да свидетелства по време на заседанията. И се объркваше, всеки път даваше различна версия за „случилото се“ и за неговите „връзки“ у нас.


- Имаше ли подкрепа от съветските служби за България през тези тежки години? В крайна сметка страната бе замесена заради близостта ни с Москва. 

- Не. България бе оставена сама. През есента на 1985 г. в Италия дойде съветският външен министър Андрей Громико. Аз бях поканен на прием по този повод. Отидох при Громико, без никой да ме е задължавал или инсктруктирал. Казах му: другарю Громико, западните страни са единни. А за нашия Антонов никой не се застъпва. Ние сме оставени сами. 

Той ме изгледа, беше шокиран от дързостта ми. Обеща ми да информира в Москва. Добави: на вас мога да кажа, другарю посланик, че това е голяма провокация срещу България. 

Не е това начинът да защитиш ефективно една държава, която е твой съюзник...България. Още преди да замина за Рим, предложих на Петър Младенов - външният ни министър по онова време, че единственият начин да бъдем защитени по „случая Антонов“, е с намеса на Москва. Тъй като съветското правителство е сочено като поръчител на атентата срещу папата, а българите- като извършители... 

Нека от Москва да кажат на италианското ръководство, че обвиненията срещу България поставят на изпитание съветско - италианските отношения. Това е начинът за ефективна защита. Никой не ми е казал какво са направили след това... 

- Какво стана непосредствено след изчитане на оправдателната присъда на 29 март 1986 г.? 

- Беше изключително драматично. Тази дата се падна на Велика събота преди Великден. Непрекъснато ми звъняха от София, с въпроси кога тръгва Сергей за България. Аз забавих редовния полет на българския самолет, но охраната на съда не го освободи. Върнаха го обратно в квартирата му, където бе домашния му арест. Издействахме поне да го преместят в сградата на посолството, все пак да е на българска територия. Но охраната му остана. 

Към 19 ч. на същия ден от София ми позвъни зам.- външният министър Любен Гоцев. Нареди ми да направя всичко възможно Антонов да си тръгне от Италия. Какво да направя - хванах слушалката и набрах личния номер на Андреоти. Той ме повика след един час в личния си кабинет, бе на работа вечерта на Велика събота. 

В 20 ч. бях при него. Цял час в мое присъствие звъня на най-отговорни хора, но италианците не можеха да преживеят позора, който сами изобретиха с „българската следа“. Замисилът бе Антонов да получи веднага призовка за трето следствие и да остане под арест. 

Тогава министър Андреоти издейства на другия ден, навръх Великден, да се свика Апелативния съд. Представяте ли си? И в неделя този съд реши охраната да падне и Антонов веднага да бъде освободен.


Намерих начин веднага да отлетим - със самолет, който минаваше през Югославия. В Белград ме чакаше специален самолет, изпратен от София. И с него си дойдохме в България. 

- И така остана присъдата с оправдаването „под сурдинка“... 

- В деня на присъдата аз заявих на медиите, че ние държим изрично в присъдата да се посочи пълната невинност на Антонов и затова ще обжалваме. Без никой да ме оторизирал. В София битуваше мнението, че присъдата отчасти ни удовлетворява - Антонов вече е свободен. 

След края на процеса в Рим дойде на посещение заместник - председателят на Министерския съвет тогава Огнян Дойнов. И пак никой от ръководителите на Италия не искаше да го приеме. Пак стигнахме до Андреоти... Дойнов бе получил нареждане от Тодор Живков да го попита дали да обжалваме. И Андреоти каза: Да! 

Обжалвахме, присъдата бе потвърдена. Остана формулировката, че Сергей Антонов е оправдан поради липса на доказателства за вина.

  • Добави в Svejo
BPost.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BPost.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BPost.bg. ВИЖТЕ ТУК!
Коментари
Напиши коментар
Коментари
Сървърите на НАП и бензиностанциите - манипулирани от хакери
Bojidar Vitanov
Сега разбрахте ли,НЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ КРАДЦИ ни ограбват с горивата и измамите с тях ,а ИЗВЪНЗЕМНИ ХАКЕРИ.
ГЕРБ и ДПС отварят над 5 млрд лв.дупка в бюджета, за да върнат ГЕРБ на власт
Buba Georgieva
vun ot politikata .tova e prestuplenie sre6tu durjavata i naroda .ima li prokuror v tazi durjava ili ne
ЗАТВОРИ X