Обрат

Президентските избори доведоха до политическа революция в Австрия

Вторият тур е на 22 май.
Снимка: БГНЕС
BPost | 26.04.2016 | 9:08
A A+ A-

Победата на крайнодесен политик на президентските избори в Австрия, макар и само на първи рунд и за предимно церемониален пост, показва упадъка на двупартийната система, която доминира в политиката на страната през последните 70 години. Кандидатите на управляващите партии, ляво-центристката Социалдемократическа партия (СДП) и дясно центристката Австрийска народна партия (АНП), не успяха да стигнат до балотаж, като всеки от тях получи по 11% одобрение. За сравнение Норберт Хофер от Австрийската партия на свободата (АПС) застана на първа позиция с 35%. В тях той събра недоволството от статуквото и притесненията от миграционната вълна.

Във втория тур на 22 май Хофер ще се изправи срещу бившия ръководител на Зелената партия Александър Ван дер Белен, който спечели 21% от първоначалния вот. Федералният президент не участва в ежедневната политика, но назначава канцлера и може да разпусне правителството при извънредни обстоятелства. Сегашният държавен глава Хайнц Фишер, бивш социалдемократ, през повечето време не се мяркаше на радарите, също като предшествениците му. Победа на Хофер в балотажа за пръв път ще прати представител на крайнодясното начело на страна от Западна Европа.

Лидерът на френския „Национален фронт” Марин Льо Пен побърза да го поздрави за успеха му. Изборите (изминалата неделя) съвпаднаха със задълбочаването на кризата в двете управляващи партии, които са изправени срещу нарастващо недоволство и все по-малка електорална подкрепа. На последните парламентарни избори през 2013 г. те едвам успяха да вземат повече от половината места в законодателния орган. СДП и АНП управляват Австрия самостоятелно или заедно от 1945 година насам. Подкрепата за тях обаче започна да намалява, откакто през 80-те години на политическата сцена излезе и започна да се утвърждава АПС през 80-те години, макар и под противоречивото ръководство на покойния лидер Йорг Хайдер. Комбиниран резултат от 22% одобрение е разочароващ дори спрямо най-лошите предварителни прогнози.

За катастрофалното представяне на 64-годишният Рудолф Хундщорфер от СДП и 74-годишният Адреас Кол от АНП има няколко причини освен миграционната криза. Анализаторите побързаха да прибавят към тях цялостния спад в подкрепата за традиционните партии във всички индустриализирани страни, недоволството от слабия икономически растеж и растящата безработица, гневът от междуособиците в управляващата коалиция и сравнително незапомнящите се кандидати. Хундщорфер, бивш социален министър и профсъюзен лидер, не успя да привлече внимание извън синдикалните среди. Политическият ветеран Кол пък беше втори избор на партията му.

Влиятелният министър-председател на провинция Долна Австрия Ервин Прьол оттегли очакваната си кандидатура. Двамата представители на традиционните партии се изправиха срещу многообразие от атрактивни противници. Независимият кандидат и бивш върховен съдия Ирмгард Грис след вдъхновяваща кампания получи 19% от вота, най-вече от умерените и консервативни гласоподаватели. 72-годишният Ван дер Белен е спокоен и рационален икономист, който е уважаван и извън обичайните привърженици на Зелените и ляво-мислещи граждани. Най-голямата изненада обаче беше малко познатият 44-годишен Хофер, който придава по-мек и приемлив образ на твърдата политика на партията му по въпросите на миграцията и опазването на реда.

Той спечели гласоподавателите, които по принцип са отблъснати от демагогията на лидера на националистическата партия Хайнц-Християн Страхе. И Хофер, и Ван дер Белен имаха полза от миграционна криза. Миналата година от съседните Унгария и Словения влязоха в Австрия стотици хиляди бежанци от Близкия изток, преди това прекосили Егейско море и преминали по Балканския маршрут. Повечето от тях продължиха към Германия, привлечени от политиката на отворени врати на канцлера Ангела Меркел, но 90 000 кандидатстваха за убежище в Австрия като се превърнаха в изпитание за държавните ресурси и обществената симпатия.

АПС бе буен критик на първоначалната „приветствена култура” на правителството, като по този начин националистите оглавиха рейтинговите класации от миналото лято насам. Вътре в правителството АНП скоро започна да настоява за по-ограничителна имиграционна политика, но срещаше отпора на канцлера-социалдемократ Вернер Файман, който остана верен на Меркел. Тази година обаче Файман промени позицията си и се съгласи на по-стриктни ограничения на броя търсещи убежище, като Виена окуражи Македония и другите страни по Балканския маршрут да затворят границите си за мигранти. Обратният завой, от една страна, ядоса градското либерално крило на партията, което искаше границите да останат отворени, а от друга - бе оценен като закъсняла реакция.

Хундщорфер в своята кампания защити новата гранична политика, но подкрепата за него отиде в Хофер и Ван дер Белен, които се противопоставят на ограничението в приема на молби за убежище. Огромното поражение застрашава позицията на Файман - един от най-дълго задържалите се правителствени ръководители в ЕС. Партията му е разделена по въпросите на миграцията и отношенията с АПС. Десетки години социалдемократите отказваха да си сътрудничат с крайнодесните, като посочваха историческите корени на последните в нацистката идеология и ксенофобията. Миналата година обаче партийната организация в най-източната провинция Бургенланд игнорира официалната линия и влезе в коалиция с местното звено на АПС.

Опитите на Файман да прикрие този разрив са затруднени от спадащата му популярност и последните изборни резултати. Както Файман, така и вицеканцлерът и лидер на АНП Рейнхолд Митерлерер се очаква да запазят позициите си, макар че нито един от двамата няма да води съответната политическа сила на следващите парламентарни избори през 2018 година. Двете партии обещават „ново начало” с по-малко караници и по-решителни реформи. Динамиката на коалицията, предвид дългогодишната вражда между партиите и различният характер на електората, прави едно „ново” продължение на управляващата коалиция труднопостижимо.

Възможен изход от изборите през 2018 г. е АПС да застане начело на държавата със Страхе за канцлер. Не е ясно дали СДП или АНП ще са съгласни да влязат в коалиция с него като младши партньор или ще решат да останат заедно и да търсят широка подкрепа от Зелените и либералната НЕОС, за да не се допусне власт на АПС. Когато през 2000 година националистите се присъединиха към управляваща коалиция, водена от АНП, други страни от ЕС прекъснаха двустранните отношения в знак на протест срещу предишни позиции на Хайдер в защита на неонацистка политика. Крайнодесен активист в младините си, Страхе засега избягва остри позиции. Наскоро той посети Израел, за да се разграничи от антисемитизма. Изходът от президентските избори ще зависи от умението на Ван дер Белен да превърне балотажа в референдум по въпроса на одобрението към крайнодясното.

„Ван дер Белен трябва да създаде обединен фронт и да мобилизира останалата част от страната срещу АПС”, твърди политолога Антон Пелинка. Наблюдателите изтъкват за пример френски регионални избори, в които „Националния фронт” на Льо Пен не можа да капитализира успехите си на първия рунд, защото в балотажите другите партии се обединиха срещу него. Хофер обаче ще получи подкрепа от електората на Грис и Кол, за който нищо „зелено” не е привлекателно. „Преднината на Хофер е толкова голяма, че той е фаворит на балотажа”, заявява друг местен политически анализатор Петер Филцмайер.

Кандидатът на АПС обеща да поеме по-активна политическа роля като президент, в това число да отзове правителството, ако то не изпълни очакванията му, както и да участва в срещи на върха на ЕС, което обичайно е задача на канцлера. „Ще се изненадате колко много неща са възможни”, заяви Хофер по време на последния телевизионен дебат, попитан за конституционните ограничения на президентския пост. Тази увереност и сравнителната му младост могат да изплашат някои гласоподаватели, които предпочитат традиционната роля на президента единствено като морален авторитет.

Анализът на Ерик Фрей е публикуван в „Политико”. Фрей е отговорният редактор на австрийския ежедневник „Дер Щандарт” .


Източник: БГНЕС

  • Добави в Svejo
BPost.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BPost.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BPost.bg. ВИЖТЕ ТУК!
Коментари
Напиши коментар
Коментари
Сървърите на НАП и бензиностанциите - манипулирани от хакери
Bojidar Vitanov
Сега разбрахте ли,НЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ КРАДЦИ ни ограбват с горивата и измамите с тях ,а ИЗВЪНЗЕМНИ ХАКЕРИ.
ГЕРБ и ДПС отварят над 5 млрд лв.дупка в бюджета, за да върнат ГЕРБ на власт
Buba Georgieva
vun ot politikata .tova e prestuplenie sre6tu durjavata i naroda .ima li prokuror v tazi durjava ili ne
ЗАТВОРИ X