Турция е на път да излезе от НАТО

Връзките бяха обтегнати до такава степен, че членството на Анкара в НАТО вече е под въпрос.
Снимка:
BPost | 27.08.2016 | 12:09
A A+ A-

Отношенията между Турция и Запада са силно разклатени. Турция бе разгневена от хладните изказвания от страна на нейните съюзници за неуспешния пуч на срещу турския президент Реджеп Тайип Ердоган и турското правителство. Връзките бяха обтегнати до такава степен, че членството на Анкара в НАТО вече е под въпрос. Липсата на подкрепа от страна на Запада към Турция предизвика външния министър Мевлют Чавушоглу да отправи заплаха, че страната ще „обмисли излизането си от НАТО”, ако алиансът не защити страната.

Последният пример за влошаващите се отношения е спорът за турския вицеадмирал Мустафа Зеки Угурлу, който служи като помощник-началник щаб на Съюзното командване по трансформацията на НАТО в Норфолк. Турция издаде заповед за ареста на Угурлу по обвинения, че е свързан с движението на гюленистите. Анкара поиска НАТО да прекрати военната му служба и да го върне обратно в Турция. Вицеадмиралът поиска убежище в САЩ и в момента не може да бъде открит. Турция обаче не може да приеме факта, че просто е изчезнал, тъй като счита, че той разполага с важна информация за „подривните дейности” на гюленистите в страната. Турция твърди, че военни единици, които са част от Корпуса за бързо реагиране на НАТО в Турция са участвали в опита за преврат на 15 юли. Това кара Анкара да подозира, че НАТО е имал пръст в него. Съобщено бе, че много офицери, които са участвали в пуча, са служили дълго в НАТО и имат прозападни възгледи. Много турски медии смятат, че от НАТО са били наясно с първоначалния замисъл за преврат. Турският министър на труда Сюлейман Сойлу публично сподели предположението, че САЩ стои зад пуча. Министър-председателят Бинали Йълдъръм заяви в прав текст, че би тръгнал на война с „всяка” страна, която поддържа Фетхуллах Гюлен – директна препратка към Съединените щати.

„Антиамериканизмът и скептицизмът спрямо Запада са често срещан феномен сред турците. Той не е ограничен само в определени сегменти от обществото. Човек би бил изненадан от мощта на антиамериканизма и евроскептицизма сред образованите елити, дори сред тези, които са получили образованието си на Запад”, пише вестник „Хюриет дейли нюз”.

Наскоро публикуваната снимка на американския посланик, който се е срещнал с един от организаторите на неуспешния метеж, предизвика огромно безпокойство в Турция. Тя е направена един ден преди преврата.

Много турци приемат отказа на САЩ да екстрадира Гюлен като доказателство за съучастието на гюленистите в плана за метеж. Мохамед Фетхуллах Гюлен е ислямски духовник, когото турското правителство обвини в това, че е мозъкът на неуспелия преврат. Турция поиска от САЩ да го депортира, но без успех. Президентът Реджеп Тайип Ердоган всъщност даде ултиматум на САЩ, изисквайки екстрадицията му. САЩ неколкократно отказа да предаде духовника, заявявайки, че Турция ще трябва да предостави „доказателства, а не твърдения” срещу Гюлен, за да бъде той екстрадиран. Ердоган смята, че САЩ в крайна сметка ще трябва да избират между връзката си с Турция и Гюлен. Държавният секретар на САЩ Джон Кери предупреди, че използването на преврата от страна на Ердоган, за да се справи със своите противници и да подкопае демокрацията, може да струва членството на Турция в НАТО. Ако коментарът на Кери звучи като предупреждение, то Турция е глуха за него, тъй като в страната набира скорост кампанията срещу членството НАТО.

Действително, опитът за преврат сериозно усложни връзките между Турция и НАТО, които допълнително са утежнени от сирийската криза, от проблема с мигрантите, от разногласията по отношение на това как трябва да се води борбата с „Ислямска държава”, от Кюрдската работническа партия, както и от въпросите за правата на човека. Идеята за членство в НАТО вече не изглежда толкова привлекателна в Турция. Тя ще „провежда своя независима външна политика”, заяви турският посланик в Русия Умит Ярдъм след срещата между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и президента Владимир Путин в Санкт Петербург на 9 август. „НАТО по никакъв начин не може да ограничи нашите контакти с други страни… Това означава, че НАТО няма право да диктува своите условия и да ни казва с кого трябва да се срещаме или да не се срещаме, с кого да комуникираме”, подчерта посланикът.

Турският външен министър Мевлют Чавушоглу отбеляза, че Турция има опции извън НАТО, когато става въпрос за взаимодействие по отношение на сигурността.

Той добави, че Турция и Русия ще направят опит да създадат съвместен военен, разузнавателен, и дипломатически механизъм. „До този момент Турция искаше да си сътрудничи с членовете на НАТО – каза министърът – „Но резултатите, които получихме, не бяха удовлетворителни за нас. Следователно, съвсем естествено е да търсим други възможности”.

Трябва да се отбележи, че Русия, която не е член на НАТО, бе първата страна, която посети турският президент след проваления пуч. След като отношенията между Вашингтон и Анкара се влошиха, се появиха твърдения, че САЩ са започнали да изтеглят ядрените си оръжия от Турция към Румъния.

По време на проваления метеж в Турция през юли, захранването в „Инджирлик” бе прекъснато, а турското правителство забрани на самолети на САЩ да се приземяват или да излитат от него. В крайна сметка, командирът на турската база беше арестуван и обвинен в това, че е замесен в преврата. Сега контролът върху оръжията на САЩ, в случай на продължителен граждански конфликт в Турция, е под въпрос.

Под въпрос е дори програмата за производство на изтребителите F-35 на „Локхийд Мартин”. Турция пожела да купи 100 от модерните реактивни изтребители. Загубата на поръчка за 100 самолета F-35, както и на голям индустриален партньор, несъмнено ще изстреля разходите за програмата до небето.

Ако Турция напусне НАТО, нейната сигурност няма да отслабне осезаемо. Наскоро Анкара започна процес на затопляне на отношенията си с Русия и Израел, като същевременно се завърна към „политиката на нулеви проблеми“ със съседите. Излизането й от НАТО няма да доведе до сериозни загуби. Член 5 на Вашингтонския договор предвижда подкрепата от други страни-членки на НАТО в случай на външна интервенция. Ответните мерки са оставени на преценката на държавите-членки – те могат да бъдат дори само под формата на дипломатическа нота на подкрепа, без да се предоставя реална помощ. НАТО никога не е упражнявал член 5 в случаите, в които Турция е била в конфликт с други държави, въпреки опитите от турска страна да предизвика такъв процес. Освен това Турция има по-високи военни разходи и разходи за отбрана, отколкото всеки един от своите съседи или съюзници в НАТО, с изключение на САЩ. Отбранителните й способности дори може да се подобрят, тъй като страната няма да бъде под натиск при подписването на сделки с държави извън НАТО. Така например, НАТО накара Турция отхвърли изгодна сделка с Китай, с която щеше да оптимизира въздушната си защита. НАТО не успя да предложи каквото и да било, за да компенсира тази загуба.

Териториалните спорове между Гърция и Турция в Егейско море и подкрепата на Турция за Северен Кипър отдавна са повод за неразбирателство между Турция и НАТО. Страните-членки на НАТО подкрепят кюрдите в Сирия и дори използваха базата в Инджирлик, за да оказват подкрепа на формированията на кюрдската КПП. Самата Турция смята КПП за терористична организация.Ето защо излиза, че авиобазата в Инджирлик, която е турска военна база, бива използвана от организация, която открито заявява, че подкрепя сепаратистки движения на територията на Турция.  

Всъщност, няма обективни причини Турция да остане в НАТО.

Ако Турция напусне, резултатът ще бъде, че алиансът ще страда. Както вече бе споменато, Турция има втората по големина армия в НАТО след САЩ. Тя командва два пъти мисията на НАТО в Афганистан и изпрати хиляди свои войници в многобройните операции на Балканите, в Сирия и Либия. В западния турски пристанищен град Измир е разположен един от петте щаба на НАТО, който е отговорен за координирането на важни операции на сухопътните сили на алианса. В Измир също така има и американско военно летище.

Без базите в Турция – пет големи военни обекта, последиците за натовските операции извън Европа ще бъдат сериозни. Усъвършенстваните радарни системи на НАТО в Кюречик (източна Турция), част от програмата за противоракетна отбрана, почти не се припокриват с интересите на Турция, но са важни за съюза. НАТО много държеше да провежда учения в Черно море и подлагаше на натиск Турция за постоянно присъствие там – нещо, на което Анкара се противопоставя. Концепцията за присъствие в Черно море не може да бъде осъществена без Турция.

Турция е съществено важен елемент за реализиране стратегията на САЩ в Близкия изток и Балканите, заради своето географско разположение и дългогодишно сътрудничество със Съединените щати. Борбата с „Ислямска държава” ще се превърне в още по-голямо предизвикателство. В своя статия за Foreign Policy, бившият върховен главнокомандващ на НАТО Джеймс Ставридис казва, че Турция е била критична към „почти всяка важна операция на НАТО – обученията на афганистанските сили за сигурност, действията на коалицията в Кабул, изпращането на кораби и самолети в Либия, участието й в операции по борба с пиратството, поддържането на стабилното присъствие на силите за сигурност за опазването на мира на Балканите”. Нещо повече, Ставридис смята, че Турция има „огромно влияние” върху множество геополитически процеси – от борбата с „Ислямска държава” в Сирия, през проучванията за газ и нефт на Израел в Средиземно море, до овладяването на разпространението на радикалния ислям и стабилността в Египет.

Всичко това свидетелства, че Турция е изключително важна за НАТО. В действителност тя дава повече, отколкото получава.

Ако бъде доказано, че друга държава е участвала в опита за сваляне на турското правителство, Анкара ще бъде принудена да преосмисли радикално геополитическия си курс. Излизайки от НАТО, Турция може да играе балансираща роля между Атлантика и Евразия, с аргумента, че е било пределно ясно, че алиансът вече не обслужва нейните интереси. Също така Анкара може да опита да преориентира геополитическото си позициониране в посока на това да бъде интегрирана към Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), както и да засили сътрудничеството с Евразийския икономически съюз. Ако се има предвид скорошната среща на Ердоган с казахстанския президент Нурсултан Назарбаев в Анкара и срещата на върха между лидерите на Русия, Азербайджан и Иран в Баку, е разбираемо, че залогът е не само възстановяването на предкризисните отношения, но и огромната крачка напред към включването на Турция в процеса на евразийска интеграция и бъдещото й присъединяване към ШОС, където Турция вече има статут на наблюдател.

Турция е важна евразийска сила. Нейната интеграция в евразийската общност има все по-голямо значение на фона на влошаването на отношенията й с НАТО. По-нататъшният напредък по пътя към интеграцията ще улесни диалога между евразийските сили и Турция и ще засили позициите на Анкара спрямо Запада. Изглежда, че часовникът отброява последните часове на загубилия някогашното си могъщество военен съюз.

Източник: Strategic Culture
Превод: Десислава Пътева

a-specto

  • Добави в Svejo
BPost.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BPost.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BPost.bg. ВИЖТЕ ТУК!
Коментари
Напиши коментар
Коментари
Сървърите на НАП и бензиностанциите - манипулирани от хакери
Bojidar Vitanov
Сега разбрахте ли,НЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ КРАДЦИ ни ограбват с горивата и измамите с тях ,а ИЗВЪНЗЕМНИ ХАКЕРИ.
ГЕРБ и ДПС отварят над 5 млрд лв.дупка в бюджета, за да върнат ГЕРБ на власт
Buba Georgieva
vun ot politikata .tova e prestuplenie sre6tu durjavata i naroda .ima li prokuror v tazi durjava ili ne
ЗАТВОРИ X